Как да изберем перфектната кухня?

Кухненският бокс е най-разпространеният вид кухненска мебел в България. Архитектурата на съвременното строителство направи така, че кухнята и холът си станаха твърде близки…

Отмина тенденцията кулинарният кът да бъде самостоятелно помещение, изолирано от останалите. Масово в новите двустайни и тристайни апартаменти холът и кухнята са едно цяло. Това си има и плюсовете, и минусите. Едно е сигурно! В разработването на цялостно решение за интериорен дизайн днес е необходимо да съобразим и съчетаем образа на кулинарния кът и елементите на всекидневната.

Кухненският бокс може да приеме различен пространствен дизайн спрямо размерите на помещението и нуждите на неговите ползватели. Бихме могли да кажем, че размахът в реализирането на кулинарната мебел зависи от големината на жилището. При двустайните и тристайни апартаменти търсим дизайн на единична или Г-образна кухня, вмествайки в някои случаи бар плот. П-образните кухни и тези с остров изискват по-голямо пространство, което ги прави отличен избор за големи тристайни и многостайни жилища.

За готварския кът трябва да мислим като за бижуто в нашата всекидневна. Независимо колко голяма ще бъде кухнята, визуално тя е най-големият обект в помещението. Няма място за грешки. Нека преминем през няколко стъпки – рецепта за красив кухненски бокс.

Избор на стил

Селски стил (rustic)

За селския стил можем да мислим като за интериорна рамка, която показва нещата такива, каквито са. Това е груба, натурална и проста художествена линия, която се стреми към обикновени и практични решения. Такива, каквито бихме видели в къщата на баба в провинцията. В стила основни материали са масивното дърво, камъкът, кованото желязо и керамиката, чрез които постигаме неповторимото усещане за сантименталност и уют. Това е кухня, която не се притеснява от прах и разсипан черен пипер по полиците. Тя черпи от традициите и фолклора на населеното място. Под селски (рустикален) обикновено наблюдаваме реализиран дизайн, вдъхновен от испански, британски или германски традиционен стил. Съществуването на стил „български рустик“ би било трудно да определим от етнографска гледна точка, поради историческото влияние на различните култури – българска, османска, турска, гръцка, европейска и др., които са оставили силен отпечатък върху архитектурата ни и разбирането за пространствена естетика…

Грубостта на селския стил откриваме в онова, което иначе бихме нарекли разхвърляно: окачени тигани; съдове за съхранение на продукти, прилежно подредени напр. в дървена щайга на стената; панери за плодове по стените и др. Сякаш е импровизирано.

Реализирането на кухня в този стил спестява от разходи и материали. Това е изключително подходящо поле за рециклиран дизайн, за който иначе вехтите вещи и мебели, които са за изхвърляне, могат да бъдат много полезни. Най-простият пример е с дървените касети, които имат нужда само от един лак, за да се върнат обратно към живота. Тук търсим дребни и ефектни елементи – стари гевгири, медни тави, захабени дъски, чинии с флорални мотиви и релефни декорации… Списъкът е безкраен. А най-лесният начин за създаване на тази кухня е да реализираме долни шкафове със стояща печка и вградена съдомиялна, стоящ хладилник и един горен шкаф за чаши и чинии. Всичко останало – подправки, брашно, ножове, тенджери и посуда да бъде видимо.

Индустриален стил

От уюта на домашното огнище и традициите рязко скачаме в полето на сериозността – индустриалния стил.

Индустриалният стил с името си задава послание. Той е една силна алфа. Понякога с полъх като от хорър филм той пленява любителите си със студенина, отдръпнатост и силен характер. За него са характерни студени цветове, метал (инокс), дървесен мотив, стъкло. Дизайнът му следва прави линии. Понякога сякаш отрязани с гилотина. Резки, като че в тази кухня е заключен характерът на препатил мъж…

Спокойно можем да кажем, че индустриалният стил е развитието в дизайна след селския. Нови материали, нови концепции. Той е прибран и изчистен, понякога сякаш стерилен като професионална кухня. Оглеждайки елементите му, отгоре до долу той е един голям акцент, наподобяващ провинциалния, но разработен така че да всява респект, студенина и сериозност.

Кое е важно за стила? Всичко, което би било скрито в една стандартна кухня, тук излиза на показ – въздуховоди, тръби, жици. Търсим ефекта на грубостта. Внасяме взаимоизключващ се инвентар, който няма нищо общо по между си: обемни осветители, имитиращи нажежаема жичка; лачени вехтории като везна, кантар или реставриран ръчен миксер; модерни ножове и готварски инструменти; внушителна кафе машина; ръчна слайс машина; лабораторна стъклария; дървени бурета и др.

Индустриалният стил е практичен. Той не се ползва с излишни вещи. Чрез него търсим постигането на тактичен дизайн – всичко да има своето ясно място, предназначение, без да навлизаме в излишни импровизации; търсим максимална функционалност, внушителност, но не кич.

Съвременен стил

Хубаво е да разграничим съвременния от модерния стил, защото докато модерния се влияе от тенденциите на световните студиа за дизайн, съвременния се движи според технологичните постижения на мебелната индустрия и производителите на електроуреди.

Съвременният стил е динамично променящо се поле за интериорния дизайн. В него все повече навлиза автоматизация, дигитални и „умни“ технологии, множество механизми, системи за цялостно управление и пр. Тук можем да срещнем ПДЧ (пресовани дървестни частици), МДФ (еднородна влакнесто-дървесна структура), масив, технически камък, метал, стъкло, гранитогрес, фаянс и др. Стилът е демонстрация на технологичното развитие.

Съвременният кулинарен кът е много различен от останалите. Той е свръх функционален и разработен с удобства, които да спестяват време. Вложените в него технологии обуславят интериорната рамка. Навлизането на множество „умни“ устройства, свързани през безжичния интернет (Wi-Fi), предоставят дистанционен контрол над уредите. Тук побираме управлението на хладилник, съдомиялна, печка и климатик в телефона си. Рецептите не са в книга, а на таблет. Технологичното навлизане дотолкова издребнява, че внася камери в хладилника, чрез които потребителят получава сигнал какво има в студения шкаф и какво не. В съвременната кухня можем да срещнем 3D принтер за храни, скрити в плота индукционни котлони, домашни конвектомати, множество светодиодни (LED) осветления, механизми с електрически задвижки и др.

В повечето случаи реализираните кухни в съвременния стил се завъртат около минимализма – максимално изчистен интериор, пестеливост на обков и акценти, избягване на раздвижеността в декора. Но това съвсем не изключва възможността съвременната кухня да бъде разработена в който и да е стил, според вкусовете на хората. Нищо не пречи кулинарният кът да бъде индустриален и съвременен, студенината на технологиите отлично се връзва със суровия дух на „промишления“ дизайн.

Минимализъм

Минималистичната кухня е в изключителен разрез с всички останали стилове. Тя отрича нуждата от разнообразие, постоянно се стреми да се отърси от вехториите на Плюшкин. Минимализмът опитва да направи животът по-прост и перфектен. Последното трябва да се „декларира“, защото минималистичната кухня е по-стерилна от индустриалната, по-подредена е от аптека и ревностно подрежда всеки свой елемент по местата си.

Кухните в този стил могат да бъдат реализирани с всички материали, достигайки до особена степен визията на съвременния стил. Плотовете са изпразнени от посуда, декорацията е не повече от стайно цвете. Масово се внасят три цвята – два монохроматични в контраст (бяло и сиво напр.), комбинирани с красив каменен декор за плотовете. Линиите на шкафовете са прави, прости, обикновени. Създава се достатъчно място, за да бъде прибрана всичката посуда зад врата, където няма да бъде видима. Минимализмът е стил за педантични хора, които харесват чистотата и спокойния интериор.

Особена черта на тази художествена рамка е рядкото използване на обков. Дръжките за врати и чекмеджета или биват заместени от т. нар. „push бутони“, или от фрезовани отвори за пръсти.

Минималистичният стил е най-разпространеният от новите кухненски мебели в България без всъщност на това да се обръща особено внимание. Той е относително бюджетен, лесен и бърз за изпълнение.

Ретро стил

Ретроспективният стил има за задача да създаде усещане за великолепие и превъзходство. Кухните в този стил търсят тежки или внушителни декоративни елементи, вдъхновени от отминали модни тенденции, класически стилове – рококо, ар деко, барок, готика и др., елементи на прерийния стил. Вложените материали са масив и синтетични плоскости, камък, метали с месингов, меден и железен цвят, злато и сребро, стъкло. Но какво всъщност различава една проста минималистична кухня от тази в ретро?

Ако сравним наличните ни стилове с ретрото, разликата между тях се откроява в извивките, орнаментиката, повтарянето на графични мотиви, обкова. Готическата кухня например, която е така злокобна, вдъхновява със средновековните си монументални настроения. Такъв кулинарен кът е плашещо запленяващ, но оставя послевкус за луксозност и статус. Постига институционален вид. По-различно е в рококо стила, при който кухнята е по-приветлива, въпреки тежестта на грациозните си извивки. Тя е царствена, сложна за възприемане, но по свой начин великолепна. Рококо е класическият стил за заможните хора, които искат да демонстрират своя статус, но като че ли рядко някой решава да реализира подобен проект...

Към Ар деко – буквално декоративно изкуство, тук търсим еклектиката на елегантната класика, преплетена с ръбестите форми на съвремието. Претенциозна и неповторима кухня, която следва да се работи от силна дизайнерска ръка. Тази мебел трябва да излезе като мозайка от внимателно подбрани произведения на изкуството. Не очакваме случайности, а внимателно премерени детайли, симетрия. Нещо френско.

Колкото до прерийния стил, силно разработван от арх. Франк Лойд Райд през 19 и 20 век, той е остаряла, но модерна тенденция за преплитане на природните, истинските топли настроения на натурализма в дома. Масив – задължително масив, светли тонове и чистота. За този стил ще разкажем повече в отделен материал.

Средиземноморски стил

Средиземноморският дизайн е вдъхновен от традиционните селски порядки на Испания, Италия, Гърция, Турция и др. (степенувани в изображението). Кухнята от Средиземно море е топла и уютна, по-често изчистена от излишъци и стъпила върху светли или пастелени цветове. Стилът е ориентиран отново към масивното дърво. В него ще срещнем шарени плочки за кухненски гръб, които винаги са в силен контраст с основния цвят на стените. Акцентът са те.

Аналогично на селския стил средиземноморският се стреми към простички неща. Като по-битова рамка отново е отличен избор за рециклиран дизайн и употреба на стари материали. Модерното средиземноморско изглежда захабено, под основния бял цвят прозира естественият декор на дървото. Но докато в испанския, италианския и гръцкия стил е някак по-спокойно, в турския средиземноморски стил нещата стават доста по-екзотични…

Екзотичен стил

Екзотичният стил е рамка със силно застъпен битов характер, която подобно на селския стил разчита на комбинацията от природните и фолклорни елементи на населеното място, откъдето тръгва. В конкретния случай под екзотика разглеждаме интериорен дизайн, вдъхновен от Азия, Южна Америка, Африка – Индия, Марко, Индонезия, Египет… Това е скъп интериор за кухненска мебел. Той е изработен от непопулярни дървесини и естествени видове – манго, тигрово дърво, абанос, фунгу, читола, бамбук и др. Подобно на ретро стила тук е уместно влагането на цветни метали. Освен това са характерни декоративни елементи от естествена кожа, слама, глина и стъкло, полускъпоценни камъни (оникс, ахат), кристали и скали.

Общият визуален образ на екзотиката цели да пренесе духа на културите от населените места, които посочихме. С тях идват ръчно изработените дърворезби, плетени панери, глинени пластики и фигури на божества, религиозни символи. Особено застъпени са металните съдове, традиционните инструменти и оръдия на труда. Силата на екзотичния стил е в постигането на духовен магнетизъм - усещане за вълшебство и магичност.

За екзотиката можем да кажем, че не задължава с абсолютна автентичност. Елементи от изкуството на културите могат да бъдат влагани като детайли в интериора на кухненския бокс. Употребата на непопулярни дървесни декори помага за същото – например тигровото дърво в дясната снимка, в която откриваме екзотичен минимализъм.

По-сложните за реализиране напр. арабски мотиви стъпват върху трудоемките инкрустации на седеф и камък в масивно дърво – изобразяване на специфична вложена в дървото орнаментика. Не можем да пропуснем и присъствието на известните гравюри в метал – предимно мед, месинг, сребро. В такава кухня се стремим към многокомпонентност от предмети на изкуството, които имат силни заряд и присъствие. Особено привлекателна е идеята за оформление на горни шкафове с известната форма на подковообразната арка.

Еклектичен стил

Заиграването с идеята за еклектика е доста опасна задача и много често води до кичозни резултати. Най-вече когато говорим за нещо малко и спретнато в между 5 и 10 квадратни метра, каквото е кухнята. Еклектиката не бива да се появява като идея за складово разнообразие, измествайки добрите нрави и разбирания за естетика.

В тясното пространство на кухненския бокс е важно да премерим с умереност идеите за дизайн. В противен случай добре разработената и функционална кухня може да заприлича на долните изображения. Какво не е наред в тях? В първия кадър наблюдаваме модерна кобинация от елементи на ретро и индустриален стил, различни декори и еклектика. Изключителна разработка. Но за капак дизайнерът е оставил един гнил череп над печката. За някои би се сторило вълнуващо и ексцентрично, но в общия смисъл е неприветливо и противно. Идентична загуба на естетика наблюдаваме и в следващия кадър, където силно влошения интериор е резултат от липса на контрасти. Декорът на кухненските мебели и стените са сходни, губи се дълбочина.

Еклектиката не бива да бъде протест с идея за разнообразие, а по-скоро стил, в който да съобразително да съберем близки помежду си стилове и концепции. Такъв кухненски бокс търси шареното, разчупеното – “Out of the box”.

Кухненски удобства

Механизми

Постигането на практични решения в кухнята е задача на механизмите. Най-простият пример – всяка Г-образна или П-образна кухня има един или два глухи шкафа, които естествено се получават в ъглите. Практически те са почти неизползваеми, защото за да достигнем до вещите в тях трябва да се навеждаме, да клякаме – това е неудобно. А когато нещо е неудобно, то не се ползва. Досещаме се за продуктите в тези шкафове чак, когато усетим полъх на развалено. Решението на този широко разпространен проблем са механизмите за ъглови шкафове.

Органзйзери

Добре знаем, че една кухня има изключително много вещи. Знаем и колко е досадно, когато за да извадиш един пасатор от чекмеджето трябва да се изрови сред множеството от бъркалки и черпаци над него…

Систематизирането на кухненската посуда не е присъщо само за минимализма, където подреждаме като в аптека. Дребни неща могат да ни спестят време и нерви. Изключително полезни са кутиите за прибори за хранене, които стандартно слагаме в горните чекмеджета. Но освен тях аналогични дървени органайзери са подходящият избор за подреждане на готварски принадлежности – черпаци, шпакли, решетъчни лъжици и пр. Нещо повече – обичайно редим подправките си в горен шкаф, където ровим и ровим, когато търсим конкретен буркан. Прекрасно решение е те да бъдат систематизирани в чекмедже, от което да бъдат видими отгоре надолу.

Съхранението на сухи продукти и кореноплодни е особено деликатен момент. Лукът и картофите не са за хладилник. Някак не е добре и да ги държим в плик под мивката или на терасата. Решението за този деликатен въпрос е проветриво чекмедже с решетъчна структура, което да използваме като панер за тези зеленчуци.

Аналогичен е и случаят със сухите продукти. Обичайно те остават във фабричните си опаковки или биват пресипвани в различни буркани от течен шоколад, кисели краставици

или нещо по-вълнуващо. В крайна сметка в шкафа се подвизава един бъркоч от разнообразни стъкленици, коя от коя по-неподходяща. Естетиката на интериорния дизайн не стига само до лицето на кухнята, тя трябва да влезе и в съдържанието на затворените с врати обеми.

Особено специфичен е и казусът с по-нестандартните вещи в кулинарния кът – нестандартни тави, широки чинии, прибори за готвене, шишета с олио или зехтин. Къде да ги сложим? Това са неща, за които трябва да помислим още при разработването на кухненската мебел. Кошниците за долни шкафове са изключително удобен механизъм, чрез който да се организират обемистите и специфични предмети.

Идеалният случай е кухнята да има поне един такъв шкаф, в който да се настанят бутилките с оцет и олио, за да си спестите приключението със следите по дъното на кухненските отделения. А колко по-удобно би било съхранението на чинии в изправено състояние?

Всеки кухненски бокс е уникален – няма два еднакви. Той е най-важната мебел във всекидневната. С нея съобразяваме цялостния образ на помещението. Стиловете ни помагат да постигнем по-добра естетика, задават тон за дизайн, но всичко останало е в нашето въображение. Така завършва нашето пътешествие из необятните дебри на кухненския бокс. Очаквайте още интересни статии в нашия блог. 

MarioMax - Хубаво е у дома! ®️